С прожекция на отличените филми в Народно читалище "Добри Войников - 1856" и церемония по награждаване приключи деветото издание на националния фестивал за филми, заснети с мобилен телефон - „Кино в длан“.
Голямата награда (1000 лв., плакет и грамота), осигурена от Община Шумен, връчи кметът проф. Христо Христов. Тя беше беше присъдена за филма „Опорчюнистът“ на Владимир Ангелов.
Четири изложби, четири музикални събития и XXXII Софийско изложение на скъпоценни камъни, минерали и фосили са в програмата на Националния музей „Земята и хората“ през октомври.
Временните експозиции „Нови постъпления 2024“, „Зелената приказка на камъка“, „В чудния свят на конкрециите“- колекция на Ванюша Иванов, и „Умни минерали за умни телефони“ са в афиша на музея през октомври.
От 11 до 13 октомври ще се проведе XXXII Софийско изложение на скъпоценни камъни, минерали и фосили.
На 23 октомври ще има концерт на лауреати от международен конкурс „Музиката и Земята“.
От 24 до 26 октомври НМ „Земята и хората“ ще бъде домакин на XVIII Международен конкурс за пианисти „Албер Русел“.
Концерт на Симфониета- Видин е предвиден за 25 октомври, а на 28 октомври
Изложба с творби на Георги Трифонов бе открита тази вечер в галерия Vejdi. Идеята за експозицията „Пътят“ била на Вежди Рашидов, който се заел с подреждането и организацията на 18-те платна.
„Ако кажа, че това е един от малкото ми добре приятели, няма да излъжа. Още от Художествената гимназия по някаква причина се обикнахме“, разказа Вежди Рашидов.
Много отдавна започнахме да си вярваме. И не за друго - защото всеки поотделно носи свой свят. Много развито мислене, различни работа, а страшно близки по магнетизъм. Това е някаква магия. Ние не искахме да си подражаваме, защото всеки беше различен, но си допадахме. Специално Гошо е един сложен човек, един особен космос, с особен характер и страшно нежен човек, подчерта Рашидов.
„Гошо е един от най-добрите български рисувачи. Не се е родил още такъв рисувач, майстор на линията. Ед
Седемдесет скулптури на животни от бронз или камък, създадени от покойния френски художник Франсоа-Ксавие Лалан, бяха продадени за 59 милиона щатски долара на търг на аукционна къща „Кристис“ в Лондон, предаде АФП. Някои от предложените произведенията на изкуството бяха мечка, заек и носорог.
Всичките 70 творби са дело на Франсоа-Ксавие Лалан (1927-2008) и са принадлежали на дъщеря му Дороти Лалан. Те бяха продадени за общо 58,9 милиона щатски долара, съобщиха от „Кристис“, които се надяваха на печалба от 16 до 23 милиона.
Две от скулптурите на Лалан бяха продадени за рекордни цени. Това бяха Tres Grand Centaure („Много голям кентавър“) създаден през 2001 г. от патиниран бронз и закупен за 7,5 млн. щатски долара, и Tres Grand Ours („Много голяма мечка) от 2009 г., за 6,1 млн. щатски долара.
Цената на произведения Лалан
Камерен оркестър „Дианополис” от Ямбол ще представи тазгодишния си коледен концерт на 15 декември в зала „Съвременност” на Културно-информационен център „Безистен” в града, съобщиха на официалната си страница от формацията. Гост-диригент този път е маестро Иван Стоянов от Габровския камерен оркестър.
В програмата ще прозвучат творби на Вивалди, Торели, Локатели, Манфредини и любими коледни песни, допълват от „Дианополис”. Солисти на концерта са оперната певица Цветомира Гицова и цигуларят Божидар Рахнев.
Маестро Иван Стоянов е дългогодишен диригент на Габровския камерен оркестър. Автор е на камерна и театрална музика, на аранжименти за камерен, симфоничен и духов оркестър. Концертирал е в Германия, Франция, Италия, Испания, Швейцария и много други европейски държави. Редовен гост-диригент е на камерния ансамбъл „Соф
Какво се случва на седмата година от брака. Как животът на една двойка се превръща в боксов ринг. И как войната между мъжа и жената може да бъде унищожителна, но и възпламеняваща. Яна Маринова и Петър Петров-Перо играят в постановката „Слънчева линия“ от Иван Вирипаев в „Червената къща“.
„Точно това трябва да се случи – да удариш дъното и да се сблъскаш със собственото си его, и с всичките измислици, и филми, в които си се вкарал – за да можеш наново да обичаш някого, с когото си във връзка вече седем години, както са нашите герои“, казва Яна Маринова.
„Комедия, в която се показва как може да бъде постигнат положителен резултат“ е подзаглавието на пиесата. И, ако това е комедия, в която се показва каквото и да било, ние сме в жанра на демонстрацията. В ц
Наградата за игрален филм беше за филма „Бутилка вино и една любов“ на Елена Валентинова.
Наградата за документален филм получи киноклубът към Средното училище „Панайот Волов“ от Шумен, с ръководител Деян Герговски, за филма „Българският Йерусалим“.
Има песни, които са със сериозна тема, със сериозно послание, но има и такива, които са за настроение, за концерт, да развеселиш публиката. Всяка песен си има своето предназначение. Аз обичам повече усмихнатите песни. Това каза композиторът и аранжор Светослав Лобошки, чиято песен „Земята с любов да спасим“ спечели първа награда в първото издание на Националния конкурс за нова детска песен „Музикална въртележка“. Финалът му се състоя снощи на сцената на най-голямото плевенско читалище „Съгласие 1869“.
„Земята с любов да спасим“ бе отличена и с наградата на публиката.
„Няма нищо по-хубаво за един автор, когато получи едновременно първа награда от журито и от публиката. Това означава, че работата, която е свършил, е стигнала там, където трябва – до сърцата на хората и до сърцето на колегит
Националният археологически институт с музей при БАН показва изложбата „Хроники от стомана. Хладно оръжие от българското Средновековие“.
Тя ще бъде открита на 11 декември в сградата на музея, съобщават от екипа.
Експозицията представя културата на войната по българските земи през Средновековието посредством най-емблематичните оръжия на епохата - мечове, саби и бойни ножове.
По повод на изложбата в България пристига Питър Джонсън, световноизвестен специалист, майстор на мечове, чийто функционални реконструкции на исторически оръжия са изложени в европейски музеи и частни колекции. Той ще изнесе открита лекция на английски език на тема „Изковаване на мечове“.
Събитието ще се проведе на 9 декември в Централна зала на НАИМ - БАН, информират организаторите.
/ВСР
Десет утвърдени художници и скулптори ще се включат за поредна година в международния международния пленер по живопис и скулптура "Светът е море 2024" в Поморие, съобщиха от пресцентъра на общинската администрация. В периода от 6-и до 12 септември в Народно читалище (НЧ) "Просвета 1888" в крайморския град, артистите ще развихрят своето творчество, което по-късно ще обединят в съвместна изложба.
В тазгодишното издание на "Светът е море" ще се включат артистите Албена Щеньовска – Еглоф, Ангел Минтов, Божидар Тонев, Валентин Узунов, Денилин Георгиев, Емил Бачийски, Мариела Маламат, Петър Маламат и Светла Радулова. Сред тях е и художничката Милена Казакова, участвала преди две години в пленера.
Създадените по време на пленера творби ще бъдат предоставени на фонда на Градската художествена галерия (ГХГ) "Дочко Стоев" под ръководството на Милчо Талев, който е сред иниц
Петнадесет художници ще участват със свои произведения в годишната изложба на творците в Димитровград.
Тя се открива на 11 декември и ще продължи до 15 януари в Художествена галерия "Петко Чурчулиев", съобщиха от изложбената зала.
От там коментираха, че основна цел на тези изложби е да обединява местните творци, независимо от техните различни стилове и изяви, да ни накара да се гордеем, че и в малкия град има художници професионалисти, които създават качествено съвременно изкуство и да ни покаже тяхното развитие през изминалата година.
Редом с добре познатите имена като Благой Господинов, Владимир Запрянов, Павлина Копано, Стефан Чурчулиев към групата майтори на четката и боите ще се присъединят и Владимир Пенев и Ивайло Василев. Владимир Пенев е добре познат на димитровградската публика освен като син на поета Пеньо Пенев и с множеството си изяви в страната и
Варненски художници подредиха изложба след пленер, проведен по Северното Черноморие под наслов „Началото на есента“.
Експозицията е показана във варненската галерия „Юка“. Участници са Ирена Димитрова, Кремена Николова, Георги Христов, Марина Варенцова-Русева, Димитър Николов и Николай Русев.
Те са рисували в Балчик и околностите на курорта Албена пейзажи от натура и вдъхновени от природни обекти композиции, изпълнени в масло, акрил, туш, молив.
Инициатор на пленера, който се провежда за втори път, е Ирена Димитрова, припомни галеристката Цветана Векова.
По думите й колоритът, поетичната настройка и философското отношение към света, които есента определено носи в себе си, са станали повод за стотици прекрасни произведения във времето и е изключително приятно за зрителя да участва в игра на отгадаване какво е породило конкретната
Наградата за анимационен филм завоюва филмът „Пъзел“ на Мария Байновска.
Наградата за филм на значима социална тема беше присъдена за филма „Божо – човекът читалище“ на Милен Миланов, кореспондент в Перник.
Наградата на Народно читалище „Добри Войников - 1856“ за филм до една минута получи Мирослав Григоров за „Напред науката е слънце“ на Мирослав Григоров.
Наградата на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ получи екипът, създал филма „Липсваш ми“.
Награда на Националната театрална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ беше присъдена за филма „Дигитален детокс“ на Линда Германова и Дея Валентинова.
Наградата на „Телепол“ ЕАД получи екипът, създал лентата „Шпаги и шоколад“ на Милена Велева и Георги Георгиев.
Наградата на публиката получи дядото на автора на филма „Кучешки ден" Христофор Мартинюк.
Преди награждаването в програмата на фестивала беше включен семинар по техника на снимане с мобилни телефони, монтаж и обработка, както и обсъждане на филмите в панелна дискусия на тема "X издание на фестивала „Кино в длан“.
Жури в тазгодишното издание на форума бяха кинокритикът и доц. в НАТФИЗ Александър Донев, проф. Валери Чакалов - преподавател по изобразително изкуство в Шуменския университет, Анна Ангелова - журналист в БНТ, Даниел Малев - директор на Телевизия Шумен, и Анатоли Стоянов - председател на Народно читалище „Добри Войников – 1856“ в Шумен.
Организатори на фестивала са Народно читалище „Добри Войников – 1856“ и киноклуб „Мадарски конник“.